Фейсбук щастие

Често съм се чудила какво не е наред с Фейсбук. За мен това е неговата „приповдигнатост”. Пишем статуси, когато сме щастливи, публикуваме снимки, на които изглеждаме добре или поне приемливо. Ако не се харесаме достатъчно, ползваме някой услужлив „готин” ефект.
Ако с някой сме се карали преди седмица, можем да публикуваме снимка с него, на която изглеждаме щастливи. И всичко ще е ок. За публиката.
Децата ни се разболяват, цапат се, плачат, ядосват ни, но ние публикуваме снимки, когато са здрави, добре облечени, усмихнати. Качваме снимки от екскурзии и почивки, сред природата, в заведения, как се храним, как релаксираме. Когато сме доволни.
И така, според профилите ни във Фейсбук се оказва, че живеем в постоянно задоволство. И нашите, и чуждите профили (повечето) са безкраен празник – на вечно цъфтящата връзка, светостта на майчинството, полета на свободата, красотата ни (вътрешна и външна, естествено), страстния авантюризъм, хармонията и дзен спокойствието.
Гледайки профилите на другите, оставаме с впечатлението, че животът им е идеален, розов. Във Фейсбук не сме уморени, тъжни или пък ужас – грозни. Винаги сме в приятно настроение, остроумни, идеалистични или пък освежаващо критични. Четем мъдри неща и слушаме яка музика.
Реалността без филтъра на излъчващия жасминов аромат Фейсбук понякога е различна. Хората се разболяват, депресират, карат се, умират. И нищо от това не се отбелязва на профила им. Когато потребител на Фейсбук почине, профилът му остава активен и злокобно мълчалив.
От друга страна, в истинските ни моменти на щастие, почти никога не сме във Фейсбук. Просто нямаме нужда от доказателство, че сме щастливи, а свидетелите в този случай са излишни.

Three days no pulling

Three days no pulling

Visahki Festival India

Visahki Festival India

48 Foods To Balance Your Hormones & Give You Glowing Skin
watching tennis at US Open

watching tennis at US Open

(Source: emstonesdaily)